Искът по чл.135 ЗЗД е средство на кредитора, с което той може да се предпази от недобросъвестните действия на своя длъжник. Тогава когато длъжникът прехвърли свое имущество с цел да не може кредиторът да удовлетвори вземането си, посредством иска по чл.135 ЗЗД съдът обявява за относително недействителни спрямо кредитора прехвърлителните сделки. Така опитът на длъжника бива осуетен и кредиторът има право да поиска продажба на имуществото, въпреки че последното вече е собственост не на длъжника, а на трето лице.

Павловият иск (Искът по чл.135 ЗЗД) в случаите, в които длъжникът е дарил недвижим имот.

Това е най-често срещаната в практиката хипотеза. Длъжникът, за да не може кредиторът да поиска от съдия-изпълнителя продажба на собствения му недвижим имот го дарява на свой роднина. Тази сделка обаче може да бъде обявена от съда за недействителна. Но недействителна не въобще, а само по отношение на кредитора. Т.е. продажбата остава валидна за всички останали лица, дареният продължава да е собственик, но кредиторът може да иска от съдия-изпълнителя продажба на този имот. Парите от продажбата постъпват по сметка на съдия-изпълнителя, парите се връщат на кредитора, а ако има остатък, то този остатък се предава на длъжника.

Тогава, когато се касае за дарение сделката много по-лесно се обявява за недействителна, защото не е необходимо доказването на „знание за увреждане“.

Ако и да звучи лесно, в практиката това е една доста дълга съдебна процедура. Завежда се иск, решението може да се обжалва на три инстанции. Хубавото е, че още в самото начало исковата молба се вписва в Агенцията по вписванията. Тя по същността си представлява тежест на имота, защото вече всички правни субекти знаят или най-малкото могат да знаят, че по отношение на този имот има предявени претенции от кредитора. Вписаната искова молба не означава, че имотът не може да се продава. Не, имотът може да бъде продаден още много пъти на много лица, но независимо от това при успешен край на делото кредиторът ще може да поиска продажбата му независимо от това кой е собственика в момента.



Павловият иск (Искът по чл.135 ЗЗД) в случаите, в които длъжникът е продал недвижим имот на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Това отново е увреждаща сделка и тя също подлежи на унищожаване. Законът постановява, че ако имотът е продаден на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, то „знанието за увреждане“ се презюмира. Действително в процеса те могат да се опитат да оборят тази законова презумпция и да докажат, че не са знаели, но това се оказва доста трудно, защото се касае за доказване на отрицателен факт и най-вече защото обикновено това не е вярно.



Павловият иск (Искът по чл.135 ЗЗД) в случаите, в които длъжникът е продал недвижим имот на трето лице, различно от кръга, посочен в закона (съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника)

Това е най-трудната за отмяна сделка, защото тук кредиторът трябва да докаже, че третото лице е знаело за увреждането. Т.е. че третото лице е знаело, че длъжникът дължи на кредитора, откъдето се прави и извода за увреждане, тъй като е налице намаляване на имуществото на длъжника след сделката. Въпреки това провеждане на такова доказване не е невъзможно, ако съществуват доказателства, най-често в практиката свидетелски показания, които да докажат на съда, че такова знание действително е налице.



Павловият иск (Искът по чл.135 ЗЗД) в случаите на Запис на заповед

Съществуват вече в практиката немалко случаи на мними кредитори по изпълнително дело. Това са случаи, в които кредиторът (когато е хирографарен, т.е. необезпечен) е успял да възбрани имот на длъжника и е поискал от съдия-изпълнителя продажбата му, за да се удовлетвори от него и така да получи плащане по задължението си. Длъжникът, с цел да възпрепятства кредитора създава по изпълнителното дело мними кредитори. Да предположим, че кредиторът иска от ЧСИ продажба на длъжников имот, който струва 100 000 лева. Той има вземане от длъжника 100 000 лева и предполага, че така ще успее да получи вземането си. Длъжникът обаче разписва 3 записи на заповед за по 100 000 лева на трима свои приятели. Те образуват изпълнителни дела срещу длъжника и ги присъединяват към първоначалния кредитор. Така от един кредитор, който има да взима 100 000 лева, те стават четири и претендират общо 400 000 лева. Тъй като всички са хирографарни (необезпечени), те ще трябва заедно да се удовлетворят от имота на длъжника. Тук е без значение кой пръв е вписал възбрана върху имота, всички кредитори са с равни права и имат право да се удовлетворят от имота пропорционално на големината на своите вземания. Това означава, че при продажба на имота в нашия случай всеки от нашите четири кредитора ще получи по 25 000 лева. Или с тази операция мнимите кредитори ще спестят на длъжника ¾ от задължението му. Въпрос на математика и финансови възможности (тъй като това са дела, за които трябва да се платят разноски) е колко ще успее да „спаси“ длъжника.

Тук бързам да кажа, че аз не съветвам длъжниците да създават мними кредитори по своите дела. И не само, защото това не е добросъвестно. Мнимите кредитори могат да бъдат атакувани с искове по чл.135 ЗЗД – павлови искове. Вероятността тези искове да са успешни и записите на заповед да бъдат обявени от съда за недействителни спрямо първоначалния кредитор от нашата история е много голяма, тъй като записът на заповед по дефиниция е безвъзмездна сделка, т.е. кредиторът няма да е нужно да доказва „знание за увреждане“ у третото лице.

При хипотезата на мним кредитор, който се легитимира със Запис на заповед има една особеност. Много колеги са се опитали да тръгнат по реда на чл.464 ГПК – Оспорване на вземането на присъединен кредитор. Това оказва се не е правилния път съгласно нашата съдебна практика. Макар и да изглежда най-удачния начин за защита срещу мним кредитор в случая на запис на заповед защитата по този текст се оказва неуспешна. Според чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Как обаче да се оспори съществуване на вземане по Запис на заповед, то съществува само и единствено защото длъжникът е разписал документа. Тук е без никакво значение дали под Записа на заповед съществува каузална сделка, дали парите са предадени или не, защото вземането съществува по силата на една абстрактна сделка и наличието на основание не при Записа на заповед не се изисква.



Малко история и защо този иск се нарича „Павлов иск“

Юлий Павел е един от най-видните римски юристи, живял е в III век от новата ера и е написал над 320 книги в различни области на правото. Той е най-известен с това, че е съставил записаното в Дигестите правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съгласно това правило този, който твърди един факт, трябва да го докаже (“ei incumbit probatio qui dicit, non qui negat.”). Оттам се извежда и презумпцията за невинност в наказателния процес. За многобройните му заслуги император Гордиан ІІІ го удостоил с титлата Prudentissimus – “най-мъдрият”.

Юлий Павел също така е формулирал за първи път и правото на иск на трето заинтересовано лице против увреждащи го действия, т.нар. “Павлов иск”, който днес е уреден в чл. 135 от ЗЗД.

Назад